вторник, 28 септември 2010 г.

Вежен - не моа са запра, ама надали

Петък, 10-ти септември. Моя милост е горд собственик на нова раница и нямам търпение да я изпробвам на някой баир. Мераклия за компания намерих в лицето на комшията, който като по-опитен баир будала от мен ме посъветва да проверя в местното туристическо дружество дали няма организирани групи за някъде. Проверявам и наистина има една за хижа Вежен на 25.09. и 26.09., когато (уж) имало празник на хижата. Организиран транспорт и мераклии все още нямало, щяло да се пътува със собствен транспорт. Няма проблем, записвам ни с моята кола и оставям две свободни места в случай на още мераклии. Един приятел от Варна, председател на тамошно туристическо дружество също проявява интерес, заедно с още петима.

Сряда, 22.09. Узнаваме, че празникът на хижата вече е отминал. Варналии се отказват.

Четвъртък, 23.09. От информационния център на ТД се обажда един желаещ да пътува с нас, заедно с още един. Уведомявам ги, че няма проблем, но ако са тръгнали за празника ще останат разочаровани. Не ги е грижа за това (също като нас) и се уговаряме кога и къде да се чакаме в събота.

Петък, 24.09. Спасявам едно котенце от удавяне или гладна смърт на островче в реката пред офиса.

Събота, 25.09. Седем и половина сутринта потегляме. Надявам се, че няма да има навалица по пътя от София за Варна, когато софиянци масово започват да се връщат по родните си места, защото тогава шофьорите масово изтрещяват, а аз все още се смятам за заек в тази област :). Имаме късмет - движението е сравнително ненатоварено.
Голям проблем ми е къде да оставя колата. От форумите научих за две-три места, удобни за паркиране по Заводна, като най-добрите били в края на асфалтирания път и по-нагоре между двата моста. Анатоли се обажда на хижарката, която потвърждава.
Към девет и половина вече сме по пътя покрай Заводна. Преминаваме арката на входа и започваме да търсим горепосочените места. Асфалтът започва да изчезва, а ние да се усъмняваме дали сме чели и чули правилно. По някое време насреща се задава едно ауди. Питаме човека къде да оставим колата, той ни каза, че можело и горе до хижата както той бил направил, но може да я счупим както той бил направил :). Иначе имало удобно място след 2-3 завоя.
Паркирах и потеглихме нагоре.
От няколко дни следях прогнозите и всички сочеха в събота да е облачно, ветровито и дъжд към края на деня, а в неделя дъжд през целият ден. Поради тази причина се бях натоварил със сума ти парцали, имайки в предвид едно качване до Момина поляна преди две години, когато се катерихме по тениски, а слязохме газейки сняг.
След има-няма 30 минути ни настигна един добър човек с 4х4 и ни предложи да ни качи раниците до хижата. Ние пък се съгласихме и човекът отпраши нагоре с всичкия ни багаж и спътничката си с доста къса поличка. Всичко стана толкова набързо, че аз без да мисля взех със себе си само шишето с вода, а другите - само якетата си. Така аз без ветровка, но с вода, а другите с ветровки, но без вода продължихме нагоре.
Въпреки страшните прогнози времето беше сравнително приятно, но все пак си духаше стабилно дори и там в ниското.


Двата моста. От тук пътят се разклонява. Наляво е пътеката, която доста съкращава маршрута, надясно е автомобилният път, който обаче е подходящ само за джипове или по-високи автомобили. По-нагоре се разклонява за хижа Бенковски.

Ето така се качих до горе. Доста тъпо от моя страна по това време на годината, но добре, че маршрутът е лек.

От тази табела нататък започнахме с вицовете за мечки и изпражнения :)

Няк'во КПП по средата на пътеката.
Следват малко гледки от гората:


Няма как да погледна отгоре, но явно е удрял гръм тук.

Билото се е загубило в облаци. Дори и при нас вятърът вече е силничък.

В обратна посока вододелът между Заводна и Козница е все още слънчев.



Тук-там се намираха мизерийки все пак.



Слънцето грее стабилно, но в действителност си е хладно, заради силният вятър, а ние - потни.

Бивш малинак на АПК-то.


След десет минути сме при хижата. Връх Вежен е малко вляво, целият в облаци.
 
От пича с джипа, който ни взе раниците нямаше и следа. Както по-късно разбрахме те се били качили с намерение да идат до върха, но като видяли мъглата горе се отказали, оставили ни раниците и се върнали. Все пак ми беше интересно как оная мацка с късата поличка щеше да се качи дотам :)
На хижата ни посрещнаха група тетевенци от местното ТД, отдали се на кашкавал туризъм. Бяха напалили едно барбекю, а до тях беше паркирана една уазка пълна с пържоли и кюфтаци. За протокола - изплюскаха всичко до вечерта.
Ние се настанихме и решихме да се пробваме догоре по зимната пътека. Аз бях скептик в началото, гледайки какво е чудо там на върха, но все пак си беше предизвикателство.


 

Анатоли демострира танц на пилон... :)

 
...но аз съм по-добър :Р

 

Много ме кефи катеренето по въже.

Тук е сравнително тихо.
По някое време се отделих напред от останалите. Оказа се, че имам най-голям мерак да стигна догоре и си бях въобразил, че вятърът и мъглата "не моат ме запрат" (какво е "Не моа се запра" малко по-късно).
Видимоста беше има-няма 10 метра и все ми се струваше, че върха е ей там след следващото колче. Накрая подминах скалите, излязох малко под билото, а там... Леле майкоооуу. Такъв вятър ме подхвана, че завъртях кръгом (връх Вежен ме запря този път) и се върнах набързо при другите, които ме чакаха на завет по-надолу. Те пък като ме чуха, че се връщам взеха, че започнаха да слизат, та докато ги настигна бях оплезил език.
Тук си почивам, след като тъкмо съм ги настигнал.

Замъкнахме се до хижата и се заехме да приготвяме масата за йедене и пийене. Тетевенците вече бяха доста напред с материала, а едни софиянци се опитваха да ги  догонят. Вечерта мина с хора, ръченици, чалги и тем подобни, както и  едно особено вдъхновено чалгаджийско изпълнение от един колоритен младеж от тетевенците на някакъв местен чалга хит  "Не моа се запра". Колкото и да мразя чалгата, не мога да не призная, че човекът си направи шоуто и майтапа.

26.09, Неделя. Ставаме към девет и половина. Тетевенците са изчезнали вече, софиянци се гласят да ги последват, а ние тепърва сядаме да закусваме.
Към десет и половина вече сме готови за слизане и решаваме да поемем по пътя, вместо по пътеката. По-дълго, но пък ще имаме възможност да гледаме пейзажа вместо краката си.
 
Въпреки прогнозите, времето беше сравнително добро. Сутринта малко беше валяло, но все пак нямаше нищо общо с обещанията за проливни дъждове през целият ден. Все пак по билото картинката не изглеждаше прекрасно. 

Отдолу обаче си беше приятно.



В момента "разочаровам" Анатоли, който снима, че това не са двата моста и има бая път дотам :)


След една седмица тук ще е шарено.
 
Тази рекичка е все Заводна, покрай която минава пътя.

Към 15.30 вече бяхме при колата. Слизането по пътя беше 17 километра, както разбрахме по-късно в Рибарица, където седнахме за по една кафе. След кратко спиране при баба ми и дядо ми в Тетевен за попълване запасите с ракия продължихме към Ловеч.


Движението в посока София беше умопомрачително, но оцеляхме някак си :) Прибрахме се към седем и половина и седнахме да пием ракия :)
Те това е.