Празникът на хижа Момина поляна

Денят е събота 4.12. Трийсетина души от Ловеч сме се натоварили на автобус и пътуваме за Чернивитския балкан, за да вземем участие в празника на хижа Момина поляна. Спокойно мога да кажа, че това ми е любимата хижа. Последно там съм бил преди две години, в началото на октомври. Тогава времето на качване беше почти лятно, а на слизане натрупа сняг.
Този път няма изгледи за хубаво време. От сутринта ни подхвана един дъжд, който не спря през целия ден. Автобусът, колкото и да е чудно успя да ни закара до хижа Абаджиев. Там - петнайсетина минути за навличане на дъждобрани и тем подобни и нагоре. Аз бях с една мушама да ме пази от дъжда, но след 10 минути се убедих в грешката да я облека и я махнах. Нагоре беше най-скоростното изкачване, което някога съм правил - има няма два часа. Дъждът премина на суграшица и някои си честитихме първия сняг. Нашата групичка пристигна едни от първите, окупирахме печката в столовата на по-новата част от хижата, разхвърляхме парцалите да се сушат и зачакахме другите на чай с ром.

Навън суграшицата се сипе с пълна сила, като постепенно преминава в сняг.

Постепенно се събрахме всички и се настанихме по стаите. Освен нас за празника имаше групи от Ботевград, Русе, Етрополе и Тетевен. Полека-лека започнахме да се настаняваме по масите и тогава суграшицата навън изведнъж спря и слънцето направи плах опит да се покаже зад облаците. Всичко навън придоби странни жълтеникави окраски, толкова интересни, че половината хижа се изсипахме като по команда с фотоапаратите навън :)

Картинката се задържа десетина минути, след което започна с пълна сила да вали сняг, а ние преминахме към съществената част.
Празникът беше замислен като карнавал. Новите хижари се бяха постарали с организацията. Имаше организирана томбола (спечелих тел за съдове:)), конкурс за най-оригинален костюм (колебаех се дали да покажа спечелилия първа награда, но не е много за пред хора :))

В общи линии си прекарахме адски весело.
На сутринта започнахме полека да се изнасяме. Целта беше в 13:00 да сме тръгнали с автобуса от Абаджиев. Нашата компанийка поехме надолу към 10:00 с цел да имаме време за бири, коли, кафета и кой каквото му се пие :)
Времето беше супер. Валежите бяха спрели, снегът беше натрупал - зимна приказка :)

Мъглата и гората :)

За около час бяхме в Абаджиев. Тази хижа се намира в местността Анчова бичкия, бивша ведомствена хижа на завод "Абаджиев" в Тетевен. Има черен път до нея и е достъпна с всякакви автомобили. Кой е Анчо и защо местността е кръстена на неговата бичкия - не знам :)
 

Започнахме процеса на събиране на групата вътре в столовата на хижата. Част от нас не им се седяло и неусетно отпрашили надолу по пътя, като поръчали да ги вземем, когато ги настигнем. Най-накрая остатъка се събрахме и натоварихме в автобуса. Шофьорът, който спа на Абаджиев, като видя, че сме в намален състав и реши, че чакаме още. Седна си на мястото и никаква реакция на подканянията ни да потегля. Накрая стана и обясни, че и друг път му се е случвало да зарязва хора, затова сега ще чака за по-сигурно. Нейсе, потегли по едно време. Дали разсписанието му беше такова или чу какво му говорим - не знам :)
Последните гледки, преди да си тръгнем.

Около хижа Абаджиев

Пак около нея

 

 

Ехо

Началото на ноември. Яко ме е стегнала шапката и ми се ходи някъде. За съжаление желаещи за компания не се намират и се налага да импровизирам с еднодневни разходки из Деветашкото плато. Но не е същото. Без успех се опитвам да си намеря другарче я за Момина поляна, я за Орлово гнездо, я за Бенковски и тъкмо когато се бях отчаял се събрахме трима за Ехо. В последствие разбрах, че горе ще има доста народ, включително някои "виртуални" познати. Всичко беше резервирано, когато се обадих, но това не ни спря. Буквално в последния момент се организирахме и в събота (13.11.) сутринта поехме към Рибарица.
Кратко спиране в Български извор за попълване запасите със суджук, след това в Тетевен за попълване запасите с "На дядо шльокавицата" и към 10:30 се паркирахме на Горското стопанство на 3-4 км извън Рибарица.
Времето се очакваше да е слънчево и топло, то така си и беше, но него ден подухваше гаден студен вятър.

След двайсетина минути ходене по пътя нагоре, някой изгърмя на 5-6 метра от нас и след това се появи Досадната гад.

Мислехме, че е кучето на ловджията, гръмнал наблизо, то пък се замъкна с нас чак догоре. Личеше си, че е обучавано. През цялото време просеше манджа или гонеше нещо из храстите. Даже започна да вие по едно време.
По някое време пътят свърши до една интересна чешма.

Тук има място за почивка и започва гадна стръмна пътека нагоре. В нашия случай имахме бонус - всичката шума беше опадала и не виждахме къде стъпваме. На някои места беше до кръста, а пързалката не се подава на описание.

Тук свършва пътеката

Към Козя стена


Пак натам

Към 16:00 бяхме горе. Две групи бяха пристигнали, третата се очакваше и ние останахме на stand-by да видим дали ще има свободни легла или ще спим в дневната. Оставих заека във фоайето и излязох да пия бира.

Юмрука.
Колебаех се дали да не го кача, но ме домързя :)

След около час и нещо решихме да хапнем. Излязох да си търся ножа в заека и гледам до него още един по-малък заек, а над него се навело едно кандидат-русо девойче. Така се срещнах с Gamina :)
След малко дойде хижарката и ни уведоми, че последната група е дошла в намален състав и "едно момиче от тях каза, че ви познава и можете да заемете свободните легла" :)
Вечерта мина културно в напиване и сладки приказки. Имаше едни фенове на Локо (Пд), които като разбраха, че сме от Ловеч и почнаха "Ааааа, Литекс, Гриша Ганчев". Много се дразня, когато кажа откъде съм, първата асоциация да бъдат точно тези две неща. В крайна сметка след две-три ракии уговорихме следващият мач между Локо (Пд) и Литекс да е 1:1 :)

 

Залез на х. Ехо


Досадна гад проси манджа на х. Ехо

На сутринта към 8:00 станахме, закусихме, малко прощални снимки и следвани от Досадната гад поехме надолу. Този път нямаше вятър и беше приятно топло.

 

Към Вежен


Пак към Козя стена




Кавладана

Слизането мина сравнително без инциденти, като се изключи едно хързулване, което направих в шумата и само главата ми остана да стърчи отгоре :)

Река Стара Рибарица




Тук шумата е доста малко в сравнение с по-нагоре по пътеката :)


Досадната гад току-що се е наплюскала с половин хляб

Към 12:50 бяхме вече долу при колата. Натоварихме заека и другите раници и поехме обратно, правейки планове за карнавала на хижа Момина поляна следващият месец.

Разказът на Gamina :)