Ехо

Началото на ноември. Яко ме е стегнала шапката и ми се ходи някъде. За съжаление желаещи за компания не се намират и се налага да импровизирам с еднодневни разходки из Деветашкото плато. Но не е същото. Без успех се опитвам да си намеря другарче я за Момина поляна, я за Орлово гнездо, я за Бенковски и тъкмо когато се бях отчаял се събрахме трима за Ехо. В последствие разбрах, че горе ще има доста народ, включително някои "виртуални" познати. Всичко беше резервирано, когато се обадих, но това не ни спря. Буквално в последния момент се организирахме и в събота (13.11.) сутринта поехме към Рибарица.
Кратко спиране в Български извор за попълване запасите със суджук, след това в Тетевен за попълване запасите с "На дядо шльокавицата" и към 10:30 се паркирахме на Горското стопанство на 3-4 км извън Рибарица.
Времето се очакваше да е слънчево и топло, то така си и беше, но него ден подухваше гаден студен вятър.

След двайсетина минути ходене по пътя нагоре, някой изгърмя на 5-6 метра от нас и след това се появи Досадната гад.

Мислехме, че е кучето на ловджията, гръмнал наблизо, то пък се замъкна с нас чак догоре. Личеше си, че е обучавано. През цялото време просеше манджа или гонеше нещо из храстите. Даже започна да вие по едно време.
По някое време пътят свърши до една интересна чешма.

Тук има място за почивка и започва гадна стръмна пътека нагоре. В нашия случай имахме бонус - всичката шума беше опадала и не виждахме къде стъпваме. На някои места беше до кръста, а пързалката не се подава на описание.

Тук свършва пътеката

Към Козя стена


Пак натам

Към 16:00 бяхме горе. Две групи бяха пристигнали, третата се очакваше и ние останахме на stand-by да видим дали ще има свободни легла или ще спим в дневната. Оставих заека във фоайето и излязох да пия бира.

Юмрука.
Колебаех се дали да не го кача, но ме домързя :)

След около час и нещо решихме да хапнем. Излязох да си търся ножа в заека и гледам до него още един по-малък заек, а над него се навело едно кандидат-русо девойче. Така се срещнах с Gamina :)
След малко дойде хижарката и ни уведоми, че последната група е дошла в намален състав и "едно момиче от тях каза, че ви познава и можете да заемете свободните легла" :)
Вечерта мина културно в напиване и сладки приказки. Имаше едни фенове на Локо (Пд), които като разбраха, че сме от Ловеч и почнаха "Ааааа, Литекс, Гриша Ганчев". Много се дразня, когато кажа откъде съм, първата асоциация да бъдат точно тези две неща. В крайна сметка след две-три ракии уговорихме следващият мач между Локо (Пд) и Литекс да е 1:1 :)

 

Залез на х. Ехо


Досадна гад проси манджа на х. Ехо

На сутринта към 8:00 станахме, закусихме, малко прощални снимки и следвани от Досадната гад поехме надолу. Този път нямаше вятър и беше приятно топло.

 

Към Вежен


Пак към Козя стена




Кавладана

Слизането мина сравнително без инциденти, като се изключи едно хързулване, което направих в шумата и само главата ми остана да стърчи отгоре :)

Река Стара Рибарица




Тук шумата е доста малко в сравнение с по-нагоре по пътеката :)


Досадната гад току-що се е наплюскала с половин хляб

Към 12:50 бяхме вече долу при колата. Натоварихме заека и другите раници и поехме обратно, правейки планове за карнавала на хижа Момина поляна следващият месец.

Разказът на Gamina :)