Започна подготовка и уговорки по социални мрежи и форуми. Очертаваше се присъстващите да са около 30. Едно от момчетата имаше рожден ден и те планираха да се съберат още в петък в Рибарица, за да празнуват. Всъщност тая годишнина по принцип се празнува от петък в хотел "Зорница", събота на Вежен, та до неделя обратно надолу :). Аз щях да се присъединя в събота сутринта.
А тази събота, както си я чаках с най-голямо нетърпение, в един момент взе, че дойде. В шест часа събуждане, Good Morning, Vietnam
закуска, натоварване на колата и излитане. До девет все трябваше да съм там, но повече бързах да изчезна от пътя, когато се появят колоните автомобили от и към София ;). Не че нещо, но се имам за примерен шофьор и спазвам ограниченията по пътя, което изнервя доста народ. За да заглушавам клаксоните бях си надул толкова фолк и готик метъл, че в един момент, колата се напълни с херувими и серафими :)
В девет без десет влязох в селото, редуцирах скоростта на 30 km/h за ужас на местното население и започнах да се оглеждам за димящи руини. За местоположението на хотела в Рибарица знаех:
1. Намира се в Рибарица.
2. Май имало някакви табели, указващи посоката.
3. От Люси по-рано разбрах, че имало спирка и веднага след спирката се завивало в дясно.
Следвайки тези три точки без малко да се хакна на паметника на Бенковски, но се усетих навреме и попитах в един магазин. Оказа се, че съм бил почти до хотела и бързо го открих. Хотелът беше цял, колкото и да е беше странно, а отвън нямаше живо пиле. Всъщност имаше две - Мария, която си правеше сандвичи и Константина. Кротнах се до тях с едно кафе и зачаках народът да излезе/излази навън. Това започна да се случва след малко и постепенно се запознах с доста народ, който дотогава познавах само виртуално. Люси също излезе, полафихме малко на припек и така разбрах плана за действие, а именно - бавно, полекичка нагоре по пътеката за хижата с консумация на много бира.
По някое време едни хора решихме да тръгваме, като изчакаме останалите на чек пойнт едно - кръчмата "Заводна". Там аз седнах на швепс (колко гадно е да си шофьор), останалите на бира. Също там срещнахме една знаменита бабичка - баба Дуда :) Както си седяхме и чакахме народът да се появи в един момент се оказа, че май сме от последните. Тъй като там бяхме само с две коли, а хората доста повече, решихме да потегляме към чек пойнт две - входа на парк "Централен Балкан" и после някой да се върне за Люси и Мишка. Аз натоварих една чета от четири човека и след 5 минути бяхме горе, където по-голямата част от групата се беше вече позиционирала
В девет без десет влязох в селото, редуцирах скоростта на 30 km/h за ужас на местното население и започнах да се оглеждам за димящи руини. За местоположението на хотела в Рибарица знаех:
1. Намира се в Рибарица.
2. Май имало някакви табели, указващи посоката.
3. От Люси по-рано разбрах, че имало спирка и веднага след спирката се завивало в дясно.
Следвайки тези три точки без малко да се хакна на паметника на Бенковски, но се усетих навреме и попитах в един магазин. Оказа се, че съм бил почти до хотела и бързо го открих. Хотелът беше цял, колкото и да е беше странно, а отвън нямаше живо пиле. Всъщност имаше две - Мария, която си правеше сандвичи и Константина. Кротнах се до тях с едно кафе и зачаках народът да излезе/излази навън. Това започна да се случва след малко и постепенно се запознах с доста народ, който дотогава познавах само виртуално. Люси също излезе, полафихме малко на припек и така разбрах плана за действие, а именно - бавно, полекичка нагоре по пътеката за хижата с консумация на много бира.
По някое време едни хора решихме да тръгваме, като изчакаме останалите на чек пойнт едно - кръчмата "Заводна". Там аз седнах на швепс (колко гадно е да си шофьор), останалите на бира. Също там срещнахме една знаменита бабичка - баба Дуда :) Както си седяхме и чакахме народът да се появи в един момент се оказа, че май сме от последните. Тъй като там бяхме само с две коли, а хората доста повече, решихме да потегляме към чек пойнт две - входа на парк "Централен Балкан" и после някой да се върне за Люси и Мишка. Аз натоварих една чета от четири човека и след 5 минути бяхме горе, където по-голямата част от групата се беше вече позиционирала
На нас петимата не ни се седеше, бяхме висяли вече сума ти време в кръчмата и хотела, затова решихме да палим подметките нагоре към хижата. По някое време ни задминаха Сами с танка и другият джип, който би трябвало да се беше върнал да вземе останалите в кръчмата. В първият момент не си го сложих на гайле.
Спътниците ми бяха по-предвидливи от мен. Бяха си взели бирата в ръка, докато моята я бях натикал някъде по средата на раницата и не ми се ровеше да я вадя. Мислех да поседна горе на пейките, където почва пътеката и там да свърша това.
Това не ми се отдаде обаче, понеже те бяха доста бързоходни и не се застояха там. Изкарах щеките и потеглих нагоре след тях. Както си вървях обаче и започнаха да ме спохождат едни съмнения. Ние на кръчмата бяхме две коли - моята и джипа. Аз не се върнах, а джипът с танка ни подминаха сравнително скоро след като потеглихме. Това, както и фактът, че когато ни подминаваха не ги видяхме в колите ме накара да си мисля, че Люси и Мишка май все още са долу в кръчмата, чакат някой да ги вземе и доста вероятно да благославят нечии роднини. Споделих опасенията с останалите, те отвърнаха "Хъ хъ хъ" и продължихме нагоре.
В един момент стигнахме до един стръмен, каменист участък, аз изостанах, а когато го качих и ченето ми с трясък се стовари на земята. Насреща "забравените" си седят кротко на едни пънове, пият бира и слушат упадъчна музика, моля ти се :) Аз реших, че това е моментът да извадя бирите от раницата и да се включа, те пък решиха, че им е омръзнало и сори батка -
потеглиха, като ми дадоха акъл да си пия по пътя. Еми, убуу, тръгнах и аз, но пак изостанах, заради едни мравки, които ми се сториха много фотогенични и мразят бира.
Тогава вече превключих на Металика и ги настигнах. Не че вървях бързо, ами просто те бяха седнали на втора биропауза на ливадата под хижата :) Сложихме гети, понеже очаквахме да погазим малко сняг и се качихме горе. Понеже, докато се качвах подминах няколко минзухара, но ме мързеше да спирам и да снимам, една от първите ми работи беше да понаобиколя ливадата пред хижата и да потърся няколко.
Хижата с връх Вежен
Постепенно се събрахме и започнахме да окупираме столовата за културно-масовата дейност вечерта :)
Всъщност вечерта беше много весело. Някои си спретнаха турнири по шах, табла, карти и т.н., други просто си лафихме. Тука си оказа думата и това, че съм шофьор - не можах да се разпусна напълно, понеже трябваше да се съобразявам с това, че на следващият ден ще се връщам до Ловеч и се позиционирах сравнително по-рано от останалите в леглото :(
На другата сутрин към девет се излюпих един от първите. Повечето бяха изкарали до по-късно и все още спяха. Закусих и седнах на чай отвън да чакам какво ще стане.
От предната вечер, бях поел ангажимент към момчетата, които карах да ги откарам до Тетевен, откъдето те да хванат автобус за София. Не знаех разписанието, те също и освен това май бяха единствените, които щяха да се прибират с автобус. Другите щяха да са с колите. Поседяхме известно време, но към 11:00 решихме да слизаме, за да не рискуваме да изпуснат автобуса. Не ми се слизаше толкова скоро без да съм си взел довиждане с доста хора, но това е друго тъпо нещо на шофьорството по купони :(
Времето по прогноза го даваха дъдждовно, то правеше някакви опити да ни намокри, но безуспешно.
Към 13:00 бяхме при колите, натоварихме се и отпътувахме към Тетевен. Оказа се, че е можело да поостанем повече на хижата, но нямаше как да знаем...
На автогарата си взех довиждане с момчетата и след отбиване при родата в Тетевен, около 14:30 потеглих към Ловеч. По пътя завръщащите се софиянци постоянно се опитваха да ме утрепят, но безуспешно. Явно херувимите и серафимите в колата си вършеха работата. В 16:00 си бях у нас и с това тази супер разходка свърши, а вече ми се искаше да се върна обратно :(
Следващият път искам да ме возят ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар