петък, 10 декември 2010 г.

Празникът на хижа Момина поляна

Денят е събота 4.12. Трийсетина души от Ловеч сме се натоварили на автобус и пътуваме за Чернивитския балкан, за да вземем участие в празника на хижа Момина поляна. Спокойно мога да кажа, че това ми е любимата хижа. Последно там съм бил преди две години, в началото на октомври. Тогава времето на качване беше почти лятно, а на слизане натрупа сняг.
Този път няма изгледи за хубаво време. От сутринта ни подхвана един дъжд, който не спря през целия ден. Автобусът, колкото и да е чудно успя да ни закара до хижа Абаджиев. Там - петнайсетина минути за навличане на дъждобрани и тем подобни и нагоре. Аз бях с една мушама да ме пази от дъжда, но след 10 минути се убедих в грешката да я облека и я махнах. Нагоре беше най-скоростното изкачване, което някога съм правил - има няма два часа. Дъждът премина на суграшица и някои си честитихме първия сняг. Нашата групичка пристигна едни от първите, окупирахме печката в столовата на по-новата част от хижата, разхвърляхме парцалите да се сушат и зачакахме другите на чай с ром.


Навън суграшицата се сипе с пълна сила, като постепенно преминава в сняг.


Постепенно се събрахме всички и се настанихме по стаите. Освен нас за празника имаше групи от Ботевград, Русе, Етрополе и Тетевен. Полека-лека започнахме да се настаняваме по масите и тогава суграшицата навън изведнъж спря и слънцето направи плах опит да се покаже зад облаците. Всичко навън придоби странни жълтеникави окраски, толкова интересни, че половината хижа се изсипахме като по команда с фотоапаратите навън :)



Картинката се задържа десетина минути, след което започна с пълна сила да вали сняг, а ние преминахме към съществената част.
Празникът беше замислен като карнавал. Новите хижари се бяха постарали с организацията. Имаше организирана томбола (спечелих тел за съдове:)), конкурс за най-оригинален костюм (колебаех се дали да покажа спечелилия първа награда, но не е много за пред хора :))





В общи линии си прекарахме адски весело.
На сутринта започнахме полека да се изнасяме. Целта беше в 13:00 да сме тръгнали с автобуса от Абаджиев. Нашата компанийка поехме надолу към 10:00 с цел да имаме време за бири, коли, кафета и кой каквото му се пие :)
Времето беше супер. Валежите бяха спрели, снегът беше натрупал - зимна приказка :)











Мъглата и гората :)




За около час бяхме в Абаджиев. Тази хижа се намира в местността Анчова бичкия, бивша ведомствена хижа на завод "Абаджиев" в Тетевен. Има черен път до нея и е достъпна с всякакви автомобили. Кой е Анчо и защо местността е кръстена на неговата бичкия - не знам :)
 

Започнахме процеса на събиране на групата вътре в столовата на хижата. Част от нас не им се седяло и неусетно отпрашили надолу по пътя, като поръчали да ги вземем, когато ги настигнем. Най-накрая остатъка се събрахме и натоварихме в автобуса. Шофьорът, който спа на Абаджиев, като видя, че сме в намален състав и реши, че чакаме още. Седна си на мястото и никаква реакция на подканянията ни да потегля. Накрая стана и обясни, че и друг път му се е случвало да зарязва хора, затова сега ще чака за по-сигурно. Нейсе, потегли по едно време. Дали разсписанието му беше такова или чу какво му говорим - не знам :)
Последните гледки, преди да си тръгнем.

Около хижа Абаджиев

Пак около нея
 
 

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Ехо

Началото на ноември. Яко ме е стегнала шапката и ми се ходи някъде. За съжаление желаещи за компания не се намират и се налага да импровизирам с еднодневни разходки из Деветашкото плато. Но не е същото. Без успех се опитвам да си намеря другарче я за Момина поляна, я за Орлово гнездо, я за Бенковски и тъкмо когато се бях отчаял се събрахме трима за Ехо. В последствие разбрах, че горе ще има доста народ, включително някои "виртуални" познати. Всичко беше резервирано, когато се обадих, но това не ни спря. Буквално в последния момент се организирахме и в събота (13.11.) сутринта поехме към Рибарица.
Кратко спиране в Български извор за попълване запасите със суджук, след това в Тетевен за попълване запасите с "На дядо шльокавицата" и към 10:30 се паркирахме на Горското стопанство на 3-4 км извън Рибарица.
Времето се очакваше да е слънчево и топло, то така си и беше, но него ден подухваше гаден студен вятър.

След двайсетина минути ходене по пътя нагоре, някой изгърмя на 5-6 метра от нас и след това се появи Досадната гад.

Мислехме, че е кучето на ловджията, гръмнал наблизо, то пък се замъкна с нас чак догоре. Личеше си, че е обучавано. През цялото време просеше манджа или гонеше нещо из храстите. Даже започна да вие по едно време.
По някое време пътят свърши до една интересна чешма.

Тук има място за почивка и започва гадна стръмна пътека нагоре. В нашия случай имахме бонус - всичката шума беше опадала и не виждахме къде стъпваме. На някои места беше до кръста, а пързалката не се подава на описание.


Тук свършва пътеката

Към Козя стена


Пак натам
Към 16:00 бяхме горе. Две групи бяха пристигнали, третата се очакваше и ние останахме на stand-by да видим дали ще има свободни легла или ще спим в дневната. Оставих заека във фоайето и излязох да пия бира.


Юмрука.
Колебаех се дали да не го кача, но ме домързя :)
След около час и нещо решихме да хапнем. Излязох да си търся ножа в заека и гледам до него още един по-малък заек, а над него се навело едно кандидат-русо девойче. Така се срещнах с Gamina :)
След малко дойде хижарката и ни уведоми, че последната група е дошла в намален състав и "едно момиче от тях каза, че ви познава и можете да заемете свободните легла" :)
Вечерта мина културно в напиване и сладки приказки. Имаше едни фенове на Локо (Пд), които като разбраха, че сме от Ловеч и почнаха "Ааааа, Литекс, Гриша Ганчев". Много се дразня, когато кажа откъде съм, първата асоциация да бъдат точно тези две неща. В крайна сметка след две-три ракии уговорихме следващият мач между Локо (Пд) и Литекс да е 1:1 :)
 
Залез на х. Ехо


Досадна гад проси манджа на х. Ехо
На сутринта към 8:00 станахме, закусихме, малко прощални снимки и следвани от Досадната гад поехме надолу. Този път нямаше вятър и беше приятно топло.
 
Към Вежен


Пак към Козя стена




Кавладана
Слизането мина сравнително без инциденти, като се изключи едно хързулване, което направих в шумата и само главата ми остана да стърчи отгоре :)




Река Стара Рибарица




Тук шумата е доста малко в сравнение с по-нагоре по пътеката :)


Досадната гад току-що се е наплюскала с половин хляб
Към 12:50 бяхме вече долу при колата. Натоварихме заека и другите раници и поехме обратно, правейки планове за карнавала на хижа Момина поляна следващият месец.

Разказът на Gamina :)

вторник, 28 септември 2010 г.

Вежен - не моа са запра, ама надали

Петък, 10-ти септември. Моя милост е горд собственик на нова раница и нямам търпение да я изпробвам на някой баир. Мераклия за компания намерих в лицето на комшията, който като по-опитен баир будала от мен ме посъветва да проверя в местното туристическо дружество дали няма организирани групи за някъде. Проверявам и наистина има една за хижа Вежен на 25.09. и 26.09., когато (уж) имало празник на хижата. Организиран транспорт и мераклии все още нямало, щяло да се пътува със собствен транспорт. Няма проблем, записвам ни с моята кола и оставям две свободни места в случай на още мераклии. Един приятел от Варна, председател на тамошно туристическо дружество също проявява интерес, заедно с още петима.

Сряда, 22.09. Узнаваме, че празникът на хижата вече е отминал. Варналии се отказват.

Четвъртък, 23.09. От информационния център на ТД се обажда един желаещ да пътува с нас, заедно с още един. Уведомявам ги, че няма проблем, но ако са тръгнали за празника ще останат разочаровани. Не ги е грижа за това (също като нас) и се уговаряме кога и къде да се чакаме в събота.

Петък, 24.09. Спасявам едно котенце от удавяне или гладна смърт на островче в реката пред офиса.

Събота, 25.09. Седем и половина сутринта потегляме. Надявам се, че няма да има навалица по пътя от София за Варна, когато софиянци масово започват да се връщат по родните си места, защото тогава шофьорите масово изтрещяват, а аз все още се смятам за заек в тази област :). Имаме късмет - движението е сравнително ненатоварено.
Голям проблем ми е къде да оставя колата. От форумите научих за две-три места, удобни за паркиране по Заводна, като най-добрите били в края на асфалтирания път и по-нагоре между двата моста. Анатоли се обажда на хижарката, която потвърждава.
Към девет и половина вече сме по пътя покрай Заводна. Преминаваме арката на входа и започваме да търсим горепосочените места. Асфалтът започва да изчезва, а ние да се усъмняваме дали сме чели и чули правилно. По някое време насреща се задава едно ауди. Питаме човека къде да оставим колата, той ни каза, че можело и горе до хижата както той бил направил, но може да я счупим както той бил направил :). Иначе имало удобно място след 2-3 завоя.
Паркирах и потеглихме нагоре.
От няколко дни следях прогнозите и всички сочеха в събота да е облачно, ветровито и дъжд към края на деня, а в неделя дъжд през целият ден. Поради тази причина се бях натоварил със сума ти парцали, имайки в предвид едно качване до Момина поляна преди две години, когато се катерихме по тениски, а слязохме газейки сняг.
След има-няма 30 минути ни настигна един добър човек с 4х4 и ни предложи да ни качи раниците до хижата. Ние пък се съгласихме и човекът отпраши нагоре с всичкия ни багаж и спътничката си с доста къса поличка. Всичко стана толкова набързо, че аз без да мисля взех със себе си само шишето с вода, а другите - само якетата си. Така аз без ветровка, но с вода, а другите с ветровки, но без вода продължихме нагоре.
Въпреки страшните прогнози времето беше сравнително приятно, но все пак си духаше стабилно дори и там в ниското.


Двата моста. От тук пътят се разклонява. Наляво е пътеката, която доста съкращава маршрута, надясно е автомобилният път, който обаче е подходящ само за джипове или по-високи автомобили. По-нагоре се разклонява за хижа Бенковски.

Ето така се качих до горе. Доста тъпо от моя страна по това време на годината, но добре, че маршрутът е лек.

От тази табела нататък започнахме с вицовете за мечки и изпражнения :)

Няк'во КПП по средата на пътеката.
Следват малко гледки от гората:


Няма как да погледна отгоре, но явно е удрял гръм тук.

Билото се е загубило в облаци. Дори и при нас вятърът вече е силничък.

В обратна посока вододелът между Заводна и Козница е все още слънчев.



Тук-там се намираха мизерийки все пак.



Слънцето грее стабилно, но в действителност си е хладно, заради силният вятър, а ние - потни.

Бивш малинак на АПК-то.


След десет минути сме при хижата. Връх Вежен е малко вляво, целият в облаци.
 
От пича с джипа, който ни взе раниците нямаше и следа. Както по-късно разбрахме те се били качили с намерение да идат до върха, но като видяли мъглата горе се отказали, оставили ни раниците и се върнали. Все пак ми беше интересно как оная мацка с късата поличка щеше да се качи дотам :)
На хижата ни посрещнаха група тетевенци от местното ТД, отдали се на кашкавал туризъм. Бяха напалили едно барбекю, а до тях беше паркирана една уазка пълна с пържоли и кюфтаци. За протокола - изплюскаха всичко до вечерта.
Ние се настанихме и решихме да се пробваме догоре по зимната пътека. Аз бях скептик в началото, гледайки какво е чудо там на върха, но все пак си беше предизвикателство.


 

Анатоли демострира танц на пилон... :)

 
...но аз съм по-добър :Р

 

Много ме кефи катеренето по въже.

Тук е сравнително тихо.
По някое време се отделих напред от останалите. Оказа се, че имам най-голям мерак да стигна догоре и си бях въобразил, че вятърът и мъглата "не моат ме запрат" (какво е "Не моа се запра" малко по-късно).
Видимоста беше има-няма 10 метра и все ми се струваше, че върха е ей там след следващото колче. Накрая подминах скалите, излязох малко под билото, а там... Леле майкоооуу. Такъв вятър ме подхвана, че завъртях кръгом (връх Вежен ме запря този път) и се върнах набързо при другите, които ме чакаха на завет по-надолу. Те пък като ме чуха, че се връщам взеха, че започнаха да слизат, та докато ги настигна бях оплезил език.
Тук си почивам, след като тъкмо съм ги настигнал.

Замъкнахме се до хижата и се заехме да приготвяме масата за йедене и пийене. Тетевенците вече бяха доста напред с материала, а едни софиянци се опитваха да ги  догонят. Вечерта мина с хора, ръченици, чалги и тем подобни, както и  едно особено вдъхновено чалгаджийско изпълнение от един колоритен младеж от тетевенците на някакъв местен чалга хит  "Не моа се запра". Колкото и да мразя чалгата, не мога да не призная, че човекът си направи шоуто и майтапа.

26.09, Неделя. Ставаме към девет и половина. Тетевенците са изчезнали вече, софиянци се гласят да ги последват, а ние тепърва сядаме да закусваме.
Към десет и половина вече сме готови за слизане и решаваме да поемем по пътя, вместо по пътеката. По-дълго, но пък ще имаме възможност да гледаме пейзажа вместо краката си.
 
Въпреки прогнозите, времето беше сравнително добро. Сутринта малко беше валяло, но все пак нямаше нищо общо с обещанията за проливни дъждове през целият ден. Все пак по билото картинката не изглеждаше прекрасно. 

Отдолу обаче си беше приятно.



В момента "разочаровам" Анатоли, който снима, че това не са двата моста и има бая път дотам :)


След една седмица тук ще е шарено.
 
Тази рекичка е все Заводна, покрай която минава пътя.

Към 15.30 вече бяхме при колата. Слизането по пътя беше 17 километра, както разбрахме по-късно в Рибарица, където седнахме за по една кафе. След кратко спиране при баба ми и дядо ми в Тетевен за попълване запасите с ракия продължихме към Ловеч.


Движението в посока София беше умопомрачително, но оцеляхме някак си :) Прибрахме се към седем и половина и седнахме да пием ракия :)
Те това е.