петък, 10 декември 2010 г.

Празникът на хижа Момина поляна

Денят е събота 4.12. Трийсетина души от Ловеч сме се натоварили на автобус и пътуваме за Чернивитския балкан, за да вземем участие в празника на хижа Момина поляна. Спокойно мога да кажа, че това ми е любимата хижа. Последно там съм бил преди две години, в началото на октомври. Тогава времето на качване беше почти лятно, а на слизане натрупа сняг.
Този път няма изгледи за хубаво време. От сутринта ни подхвана един дъжд, който не спря през целия ден. Автобусът, колкото и да е чудно успя да ни закара до хижа Абаджиев. Там - петнайсетина минути за навличане на дъждобрани и тем подобни и нагоре. Аз бях с една мушама да ме пази от дъжда, но след 10 минути се убедих в грешката да я облека и я махнах. Нагоре беше най-скоростното изкачване, което някога съм правил - има няма два часа. Дъждът премина на суграшица и някои си честитихме първия сняг. Нашата групичка пристигна едни от първите, окупирахме печката в столовата на по-новата част от хижата, разхвърляхме парцалите да се сушат и зачакахме другите на чай с ром.


Навън суграшицата се сипе с пълна сила, като постепенно преминава в сняг.


Постепенно се събрахме всички и се настанихме по стаите. Освен нас за празника имаше групи от Ботевград, Русе, Етрополе и Тетевен. Полека-лека започнахме да се настаняваме по масите и тогава суграшицата навън изведнъж спря и слънцето направи плах опит да се покаже зад облаците. Всичко навън придоби странни жълтеникави окраски, толкова интересни, че половината хижа се изсипахме като по команда с фотоапаратите навън :)



Картинката се задържа десетина минути, след което започна с пълна сила да вали сняг, а ние преминахме към съществената част.
Празникът беше замислен като карнавал. Новите хижари се бяха постарали с организацията. Имаше организирана томбола (спечелих тел за съдове:)), конкурс за най-оригинален костюм (колебаех се дали да покажа спечелилия първа награда, но не е много за пред хора :))





В общи линии си прекарахме адски весело.
На сутринта започнахме полека да се изнасяме. Целта беше в 13:00 да сме тръгнали с автобуса от Абаджиев. Нашата компанийка поехме надолу към 10:00 с цел да имаме време за бири, коли, кафета и кой каквото му се пие :)
Времето беше супер. Валежите бяха спрели, снегът беше натрупал - зимна приказка :)











Мъглата и гората :)




За около час бяхме в Абаджиев. Тази хижа се намира в местността Анчова бичкия, бивша ведомствена хижа на завод "Абаджиев" в Тетевен. Има черен път до нея и е достъпна с всякакви автомобили. Кой е Анчо и защо местността е кръстена на неговата бичкия - не знам :)
 

Започнахме процеса на събиране на групата вътре в столовата на хижата. Част от нас не им се седяло и неусетно отпрашили надолу по пътя, като поръчали да ги вземем, когато ги настигнем. Най-накрая остатъка се събрахме и натоварихме в автобуса. Шофьорът, който спа на Абаджиев, като видя, че сме в намален състав и реши, че чакаме още. Седна си на мястото и никаква реакция на подканянията ни да потегля. Накрая стана и обясни, че и друг път му се е случвало да зарязва хора, затова сега ще чака за по-сигурно. Нейсе, потегли по едно време. Дали разсписанието му беше такова или чу какво му говорим - не знам :)
Последните гледки, преди да си тръгнем.

Около хижа Абаджиев

Пак около нея
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар