събота, 18 юни 2011 г.

Орел, рак и щука за гъби на Орлово гнездо

 На баща ми му се приходи за гъби. На Камен рид, това е една местност между Ловеч и Троян. Само дето го мързеше и искаше някой да го закара там.
 Първо пробва с мен. Аз го препратих към брат ми и забравих случая. След два дена обаче, в четвъртък, двамата се изтъпаниха пред мен.
 - Хайде за гъби! Тъкмо ще си направим разходка!
 - Ми вървете, аз си се разхождам постоянно!
 - Да, ама ние не!
 Изобщо не изгарях от желание да отивам. Като чуя "за гъби" в главата ми изниква кошмарен спомен как лазихме преди няколко години на четири крака из едни драки над Казачево. Обаче ми дойде пъклен план.
 - Като искате разходка, дайте да вървим на Орлово гнездо!
 - Ти луд ли си, бе! Знайш ли колко е път дотам!
 Е, знам горе-долу, час и половина от Беклемето.
 - Ние не щем да ходим чак до Габрово. Ъъъъ... Габрово?!? После се сещам, че те май имат впредвид Шипка.
 - Не бе, това тук до Беклемето!
 Баща ми е доволен - там също би трябвало да има гъби. О, има и още как! Гъба до гъба целогодишно. Брат ми обаче още се мръщи. Пак било далече. Не е, бе, ей го де е, на един час с колата.
 Включва се и майка ми. Не сме излизали семейно четиримата от не знам колко си години. Усещам възможна подкрепа.
 - Ми хайде, кажи им да идем на Орлово гнездо!
 - Това пък къде е?
 - Ми ей тука, на Беклемето.
 - Оооо, аз исках някъде наоколо да идем. Няма кой да трамбова баирите като теб!
 - Ма то се върви малко и е все по път. Хората ходят там с колите си, пият по бира и слизат!
 Е това не трябваше да го казвам. Последва малко шушу-мушу в съседната стая, след което ми изтърсват:
 - Решихме! Отиваме с колата до Орлово гнездо, правим си пикник, а после а връщане спираме някъде за гъби.
 Ужас! Аз с кола из планината?! Като първокласен кашкавал-турист! И освен това не съм сигурен дали нашето опелче ще се добере дотам. Последно съм бил като ученик преди много време.
 - Му хубуу!
 Едва успявам да ги убедя, че не е добре да мъкнем и палим барбекю с нас, а е по-добре да си го приготвим тук.
 В петък трескаво разпитвам познати, ходили там, дали опелчето ще се справи. Всеки вдига рамене - ми може и да може, други са го правили, но са си прежалили колите. Съобщавам го на брат ми, а на него толкова му и трябва. Пази си колата като писано яйце.
 Съобщавам новината и на останалата част. Обаче междувременно има изпечена една раница мръвки на скара. Предлагам да отидем до Беклемето, те си правят пикника, аз отивам до Орлово гнездо и се връщам, а после за гъби.
 Майката: "И пак няма да сме заедно четиримата!"
 Бащата: "Ти знаеш ли колко е път дотам? Едно 6 часа не ти мърдат и ще трябва да те чакаме! И после ни за гъби ще ида, ни за риба ще похвърлям!" - интересно изчисление от човек, който вчера разбра, че има такъв заслон. И, ъъъ...за риба?!?
 Брата: "Все ми е тая, решавайте си вие!"
 Аз: "Ако няма да се ходи до заслона аз се отказвам! И какъв е проблема да оставим колата на Беклемето и оттам да идем пеш?"
 И така два часа. В крайна сметка решихме точно това последното, което предложих.
 В събота тръгваме и към 9:00 сме пред "Сима". Времето е чудесно, настроението също. Потегляме по ски пистата, а на мен за наказание, дето съм такъв инат, ми се падна да нося заека, пълен с ядене, бира и безалкохолно.
По пътя срещнахме една лигла. Една много гладна лигла...
Съжалявам, приятелко, ще почакаш на връщане. В един момент се оказа, че сме изпуснали пътеката, изкачваща се до билото. Видяхме я чак, когато вече беше доста над нас и ударихме нагоре покрай една вада.
 След не особено безинцидентно изкачване достигнахме пътят за Дерменка. Оттам маршрутът вече беше нормален за останалите и ненормален за мен.
 
 
 
 
 
 
 
След около 40 минути пристигнахме.
Заслонът беше почти празен. Имаше трима, дошли с джип за по бира и хижарят. Стомасите ни стържеха и се заехме със съществената част.
Абсолютен кашкавал-туризъм, срамота.
 След като ометохме почти всичко се появиха няколко тъмни облака. Нямаше изгледи да завали, но нашите се панираха и заприпираха да се връщаме. На мен ми се оставаше още, но...
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
На връщане облаците отминаха. Можеше да поостанем малко повече, но трябваше да вземем впредвид и гъбаря.
 
 
 
 
 
Лиглата си стоеше на пътя. Сега вече я нагостихме с остатъците, които тя омете за нула време. Личеше си, че гладува :(
 
Но пък накрая беше доволна.
 Слязохме до "Сима" и потеглихме обратно за Ловеч с опцията гъбарят да си каже тежката дума и да реши къде да спрем, за да пообиколи за гъби. Реши мястото да бъде около село Горно Павликени, но навигаторските му способности бяха под всякаква критика. След лутане напред-назад едва се намери подходящо за спиране място, където имаше някаква измислена сянка. Двамата с брат ми се навряха в храстите, а аз с майка ми останахме при колата. Беше адска жега и ометохме всичката вода, която си носехме отгоре.
 
 
 
 
 Странно, но те все успяха да намерят нещо. Така всички бяхме доволни :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар