Събуждаме се около 6:30 и закусваме. Предстои ни преходът от хижа Вежен до хижа Козя стена. Основната част от групата - тези, които предният ден се придвижиха по-бавно от Момина поляна бяха решили да тръгнат в 7:00. "Бързоходците" се помотахме още малко и тръгнахме след тях. И без това се очакваше да задминем останалите и така и стана. Още в гората над хижата ги настигнахме. Известно време вървяхме заедно по лятната пътека за Ехо, известна още като Рибаришки проход.
Времето отново беше прекрасно, а пътеката се виеше през красива местност под връх Вежен, пресичана от поточета от топящият се сняг.
След около час и половина наближихме Каменната порта - мястото, където Рибаришкият проход излиза на билото и се пресича с маршрута Ком - Емине.
Основната група вече беше далеч зад нас. На билото отново се откриха умопомрачаващи гледки на север към Тетевен, на запад към връх Вежен и на юг към Средна гора.
Поехме към Каменица с вчерашното темпо. Аз се бях амбицирал днес да изкача Юмрука, затова се опитах да изпреваря всички и да дръпна напред с цел да спечеля малко време, понеже никой друг не изгаряше от желание да се катери с мен. Вече го бяха качвали. След като преминахме Каменица се показаха Юмрука и Кавладан с хижа Ехо, сгушена между тях. Това още повече ме надъха и ускорих.
Не успях обаче да взема преднина. По-слабата ми физическа форма си каза думата и малко преди Юмрука "бързоходците" ме настигнаха. Примирих се, че след върха няма да се движа с тях и продължих към подножието му.
Бях му се наканил още от есента, когато бяхме на Ехо, но тогава от чист мързел не го качих.
Бях му се наканил още от есента, когато бяхме на Ехо, но тогава от чист мързел не го качих.
Там, близо до няколко кротко пасящи си коня се разделих с останалите, които продължиха по подсичащата пътека. Аз седнах на кратка почивка и поех нагоре към върха.
А около мен се разкриваха нови и нови гледки от които оставах без дъх.
Колко се катерих - не знам. По едно време баирът стана по-полегат и изведнъж се оказах отгоре. Скоро намерих котата, а чувството беше все едно съм изкачил Еверест :)
Поседнах там на почивка и не можех да откъсна поглед от Козя стена и Вежен.
Тъй като нямаше кой да ме снима за спомен там, снимах заека :)
Всъщност се оказа, че има. Останалите, които продължиха напред, докато си почивали на Ехо ме видяли и едно от момичетата ме снимало с максималния си zoom на който е бил способен апарата и :)
Можех да откарам още час там, но един приближаващ от юг облак, придружен от далечен гръм ми напомни, че ме чака още път. Метнах заека на гърба и поех надолу по въжето към Ехо.
Вече виждах крайната цел, хижа Козя стена, което не беше хубаво, защото човек се уморява психически по-бързо така.
Скоро слязох долу и покрай параклиса стигнах хижата.
Там освен няколко коня, една бременна котка и кучето имаше и група от София, която тъкмо потегляше към Вежен, както и няколко от нашите, които бяха изостанали. От "бързоходците" нямаше и следа, бяха тръгнали към Козя стена половин час по-рано. Реших, че няма повече закъде да бързам, след като вече бях изпълнил едната си цел и седнах на кратка почивка на пейките отпред.
След десетина минути - отново на път. Подсякохме Кавладан и през гората към Козя стена. До самата хижа си беше една красива лежерна разходка.
Там заварихме "бързоходците", тъкмо приключващи с обяда. Докато се суетяхме около хижата, някои от тях си взеха биричка и се излегнаха блажено на плочките пред входа. Побързахме и ние да се включим към тях и скоро станахме такава атракция, че всеки новопристигнал след като се покажеше иззад ъгъла на хижата, изваждаше фото, щракваше ни набързо и след това влизаше вътре.
Не мина много и времето отново напомни за себе си с кратък, проливен дъжд.
Адски много ме боляха краката, но също така адски много бях доволен. Можех само да си мечтая за по-хубави три дни. Цяла вечер бях умълчан, прехвърляйки наум местата, където минахме. В столовата на хижата цареше веселие, а хижарката Олга се раздаде докрай, за да угоди на всички, както и да прави компания на познати и непознати.
Бях чувал за нея от форумите и приятели, които вече я бяха посещавали, знаех, че е страхотен човек, но всичко някак си изглеждаше като бледа истина, след като я видях с очите си колко е всеотдайна. Разсмя ме с историята си за една ревяща мечка до хижата. Невероятен човек!
24 май - ден четвърти
Честит ни празник! Нашето пътуване беше към края си. От Козя стена трябваше да се придвижим до Беклемето, където по обяд щеше да ни чака автобусът.
Бях чувал за нея от форумите и приятели, които вече я бяха посещавали, знаех, че е страхотен човек, но всичко някак си изглеждаше като бледа истина, след като я видях с очите си колко е всеотдайна. Разсмя ме с историята си за една ревяща мечка до хижата. Невероятен човек!
24 май - ден четвърти
Честит ни празник! Нашето пътуване беше към края си. От Козя стена трябваше да се придвижим до Беклемето, където по обяд щеше да ни чака автобусът.
Сбогуваме се с Козя стена и Олга, и потегляме.
Бях решил да се движа възможно най-бавно. Не ми се тръгваше оттук.
Чорапът се показа и това беше. Красивото пътешествие остана спомен.
Слязохме до Беклемето и се зарекох някой ден отново да премина през тези места, така близо и в същото време толкова далечни.
Слязохме до Беклемето и се зарекох някой ден отново да премина през тези места, така близо и в същото време толкова далечни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар