събота, 13 август 2011 г.

Великото рилско - част III

 Ден три (3-ти август)
 Великият вапски разплох
 Утрото дойде с ярко слънце и ведро настроение. Цяла нощ имах чувството, че съм буден, но малко по-късно се сетих, че съм сънувал нещо - следователно трябва да съм спал. Въпреки това не усещах никаква умора, даже петите ми бяха като нови.

  Най-после успяхме да видим езерото от близо.
 По време на сутрешното хапване се взе решение да съкратим прехода и вместо да ходим до Македония да се занесем до Вапските езера наблизо и там да се размажем. Преходът до Македония беше отново девет-десет часа, като в последната си част минава през разни върхове, които на този етап щеше да ни е трудно да преборим с тежките раници. Освен това местата за опъване на палатки наоколо не са много.
 Речено-сторено. Опаковахме катуна и поехме нагоре, този път по културният баир по който Ангел и Оги бяха минали предната вечер. Че то било лесно, бе! Особено като осъзнаеш предимствата в лазенето на четири крака нагоре :)
 Горе поехме яваш-яваш към Вапските. Прехода беше малък, времето много, другото време чудесно и нямаше за къде да бързаме.




 Връх Ковач

 На Ковач получих обхват и изостанах да направя няколко обаждания и да драсна едно съобщение. Там беше и най-странното място, на което съм получавал смс за заплата, но нямаше свидетели да присъстват на бойния ми вик. Нейсе, хукнах след другите, които се виждаха в далечината.

 По Горни куки започнах да се разминавам с разни групи:
"-Добър ден! -Здравейте!",
"-Добър ден! -Добър ден!",
"-Добър ден! -Алооо, чуваш ли ме, ало! Нямам обхват, алоооо!",
"-Добър ден! -Бля го даря!".
 Явно имах проблем с комуникацията, понеже гледах другите пред мен завързваха разговор с всички. По някое време на едно баирче ги понастигнах и реших да ускоря. В резултат като се качих си бях настъпал езика, а другите не се виждаха. Настигнах ги до чешмата, където се бяха излегнали до една по-голяма група. Не знам как съм изглеждал, но ме питаха дали съм добре. Ами добре съм, само дето не трябваше да търча нагоре по баира...
 Оттам вече се движех нормално. Някъде около Чемерна свихме наляво към ръба на Вапският циркус да търсим място за слизане. Имаше едно малко настрани, тръгнахме към него, Люси си изкара акъла от една усойница, а Ангел се засили към нея да я търси, за да я снима.
 Преди спускането поседнахме за малко, обаче отгоре се появиха още няколко души с явното намерение да слизат и те. Илия се зарече, че няма да ги пусне да стигнат първи и драсна надолу, следван от нас с Люси, Оги отзад и Ангел, който така и не намери усойницата. Имахме късмет да уцелим нещо като пътека, даже имаше пирамидки.
Вапското езеро, гледано от пътеката надолу
 Оказа се обаче, че тия само преминавали оттам и скоро се загубиха надолу към Семково. Ние пък си намерихме едно чудно местенце и се разхвърляхме там. Беше ранен следобед, леко облачно и приятно.




  Чудно, чудно, но преди нас на това място бяха нощували доста хора, очевидно рибари, всеки оставил мизерия след себе си, та се наложи да им събираме боклука. Клекът наоколо беше рязан варварски и на места имаше само пънове. За протокола - навсякъде, където нощувахме си чистехме боклука и не сме секли клек, както са правили други преди нас.
 В огнището намерихме парче рибарска корда с кукичка, което събуди рибарските бръмбари в главата на Илия и той започна да прави въдица от нея, двете въжета за простор на които се сушихме в Белмекен и шишенце от аспирин за плувка. 
 Като че ли най-трудната част беше да намери стръв, но след известно обикаляне се сдоби с един ручейник. Останалите си мръхтяхме кротко наоколо.
  По някое време станах и отидох да снимам рибаря. Заварих го на брега да следи "плувката" с най-отчаяната физиономия. Оказа се, че още с първото замятане изпуснал въжето и сега всичко беше във водата.
 С това риболовът приключи и се заехме с опъване на катуна и събиране на дърва. На отсрещният бряг междувременно се беше появила още една палатка и скоро обитателят и се появи да се запознаем - Христо, планинар, фотограф и рибар :)
 Комарите започваха да стават нагли, но ние си бранехме безценната кръв, запалихме огъня и продължихме разплоха край него.
 После Илия сготви най-вкусните полуготови спагети, които съм ял някога.

 Разплохът продължи до късно вечерта в ликвидиране на останалия ром (който не беше малко) и игра на филми в която някакъв отбор спечели, а друг загуби. Особено култови обяснения бяха тенджера с варена царевица ("Децата на царевицата") и Слави Трифонов ("Гадни копилета"). "Чакалът" и "Мисията" се оказаха невъзможни за познаване. На първия колкото и да имитирахме с Илия чакал и снайперист, останалите освен ловна дружинка нищо не се сетиха. На втория пък с построихме един куп църкви и покръстихме всичкото туземно население на планетата, но без резултат :)
 Накрая всички, всеки навлязъл в различна фаза, се занесохме в палатките да посрещаме следващият ден, който трябваше да бъде "Ден за почивка и хигиенизация". Заслужава си да се отбележи също, че днес не се затрихме никъде :)


следва
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар